Древният майстор – Създателят на първото обработено злато в света

“Древният майстор – Създателят на първото обработено злато в света” е част от поредицата “Варна през вековете”, която ще ви представяме. В нея ще ви срещаме с познати и непознати кътчета от Морската столица, ще ви запознаваме с тяхната история и ще се опитваме да разгадаем възможностите, които крие бъдещето им.

След 1972 година Варна е обявена за център на първата човешка цивилизация. Случайната находка на багериста Райчо Маринов и откритите от него златни накити веднага потеглят към София под строг милиционерски надзор за анализ. Специалисти дават точна датировка на предметите – изработени са преди повече от 6 000 години през епохата на халколита. Мястото, където са намерени, веднага се поставя под охрана. Малко по–късно започват разкопки в праисторическия некропол. Техен ръководител първоначално е професор Михаил Лазаров, а по-късно се включва и археологът Иван Иванов. Все пак ще се намерят скептици, които да кажат: „Да, открити са златни накити, но по какво можем да сме сигурни, че те са най-старите в света и датират от пето хилядолетие преди Христа?“

Доказателствата са, че инвентара на „златните“ погребения включва и други артефакти – керамика, голямо количество миди спондилус и денталиум, които са били изключително ценни по него време. Той съдържа костни и медни материали, там има и голямо разнообразие от обработени и необработени минерали, украшения и инструменти. Не случайно историкът Димитър Златарски, който пръв вижда находката дава своята точна оценка за старостта му по керамиката и кремъчните инструменти, които са синхронни с този период от време. Освен това златните гривни са поставени на ръце, чиито кости са на 6 400 години.

Защо тези носители на необикновена култура са си тръгнали ненадейно от тук? Не са взели почти нищо! Не са имали време? – Една от теориите е рязката промяна на климата и вдигане на подпочвените води. Предполага се, че са започнали нови миграции в континента. От север са нахлули конни войнолюбиви племена, търсещи нови територии. Осемстотин години след изчезването на непознатата прототракийска цивилизация по нашите земи ненадейно, като че ли от никъде изниква шумерската култура. Малко след нея разцъфтява и египетската. Може би там трябва да търсим продължението на тези родове оставили златни стъпки в историята на нашите земи.

С помощта на един от изследователите в металообработването – инж. д-р Йордан Бояджиев, ще продължим пътешествията си във времето, за да надникнем в праисторическите работилници. Ще ви разкажем, как край огнището си древния майстор е обработвал златото. Ще разберем къде го е открил и с какво го е извайвал и му и давал форми: „За нас – инженерите представлява огромен интерес процеса на това сътворение, защото древният човек излиза от пещерите без да притежава почти нищо. Той разполага с кръмъчен нож и каменна брадва. В човешката история желязото е открито цели три хиляди години по-късно. Металните предмети не съществуват в природата. Те са изцяло продукт на човешкия гений, на човешките знания и опит. Но все пак знаете, че златото се топи над 1000 градуса. Как го стапят и как изработват този предмет? Те не са имали никаква инструментална и технологична екипировка, но са изработили предмети, които по своето качество се доближават до най-добрите постижения на съвременните технически стандарти.“

От 1973 година съкровището на Варненския некропол започва да странства по света. През 1982 година, е показано в продължение на седем месеца в Япония с името „Най- старото злато в света“. Японски учени гостуват и изследват на място некропола. Осъществяват се експерименти как и къде е добивано, и с какъв инструментариум е обработвано.

„Това е камъчето в обувката, което ни стяга“, шеговито споделя д-р Бояджиев и допълва „Опитваме се да разработим методика за датиране на метален предмет. Сами разбирате, че става въпрос за огромно количество база данни. Трябва да се вземат метали от различни периоди, да се видят техните свойства и да се сравнят. Това е много обемна работа. Теоретично може да стане, но все още съвременната наука разчита на методиката за датиране чрез въглерод 14, а също и чрез оценката на други предмети от бита открити заедно със златните и медните украси, които се намират в некропола.“

От д-р Бояджиев разбираме, че за древния човек медните предмети са били с не по-малка стойност от златните, ако не и по-скъпи дори. Красивото, рядко и ценно злато е благороден метал, но то доказва по–скоро престижа на притежателя си и утвърждава, че той е достигнал до високо обществено положение. В естественото си състояние в природата то съществува с примеси на мед, сребро, сплавява се също и с живак. Затова и една от екологически най- неприятните технологии е да се отделят малките златинки с живак. Той ги усвоява и след това се изпарява, оставяйки ги в чист вид. Тази технология е опасна за околната среда и хората. Все пак в праисторията такива методи са били напълно непознати.

Как тогава е добивано златото? Общо 3028-те предмета, които са намерени в некропола чакат отговор на много въпроси. Три от тях обаче са ключови за специалистите по металознание. Първо – къде е добивана суровината, от къде идва златото? Второ – какви инструменти са използвали древните хора? Трето – по каква технология са изработвали предметите? На тези ключови въпроси на помощ на историците идват специалистите по металознание. Посланието на древният майстор кодирано в извивките на метала може да бъде разчетено единствено от неговите съвременни колеги. Затова за разлика от археолозите, те правят друго разделение на находките в некропола. Разделят ги общо на три вида – на предмети изработени от тел, предмети изработени от листово злато и предмети направени от отливки. Разбира се материалът за тази работа вече е бил подготвен след първичния процес – леенето. След изстиване златото е приемало форма на нишка (проволка) или на плосък лист. Някои от детайлите са характерни отливки, които специалистите по металознание веднага могат да разпознаят. Доктор Бояджиев сочи като пример биконична гривна от гроб №4. По нея има малки точици. Оказва се, че те са от газоотводни канали: „Когато е направена леярската форма, за да излезе въздуха са създадени тези газоотводни канали. След това са изсечени внимателно, но точиците са останали.  Както се казва в криминалистиката „Следите остават“. Така разделени предметите – по технологична изработка могат да бъдат разделени и още веднъж – на начин на изработка. Примерно – телта може да бъде разделена технологично на тел с кръгло напречно сечение, друга – тел с правоъгълно, трета – с квадратно. Технологична разновидност на тези предмети са спиралите – кръгли или правоъгълни украшения. Пластините – листовото злато също може да бъде разделено. Първата група е на равнинното злато – някои са с по-простичка форма, други с по- сложна. Обемните конструкции също се делят на този принцип. Примерно опростена е тази, която е обкова на лък. По-сложните антропоморфни амулети са с вътрешно изпразване, със сложна конфигурация. Пример за това е жезълът – символ на царска, владетелска власт. Базовите технологии – това са леене, пластична деформация, термична обработка и заваряване. Те са в основа и на съвременното машиностроене и метално производство. За нас, съвременните специалисти по металознание, изниква въпроса кога започват те? Как върви технологичното развитие? Как се развива леенето? Каква е следващата стъпка на пластичната деформация на коване, щамповане, изработване на монети? Каква е първата стъпка на заваряване на желязо – примерно стремената са затворен контур. Тогава как са ги заварявали преди 1500 години без заваръчен апарат? Въпроси, след въпроси… За учените е много важно да се позиционират нещата във времето и да се проследи развитието на технологиите и историята на обработване на златото и медта. Затова и находките във варненския некропол са толкова важни за съвременните специалисти по металообработване. Изникват още въпроси. Къде са се намирали работилниците на някогашните майстори преди 6 500 години – тези древни малки заводчета? Какви суровини – огнеопорни материали са използвали? И днес в металолеенето суровините не са много по-различни. И сега, както в древните времена се използват пясък и глина. Следващият въпрос е какви са били инструментите на предците ни. Длето и чук? Лесно е да се каже, но нека не забравяме, че желязото ще бъде открито няколко хилядолетия по- късно. Следователно древният майстор не е разполагал с този лукс! Днес е лесно – всеки може да отиде до магазина и да си купи нужните материали и инструменти.“

През 1975 година, три години след откриване на Варненския халколитен некропол, бившият и вече покоен директор на музея в морския град, историкът Иван Иванов, прави ново самостоятелно откритие. На километър и половина от некропола са намерени още три погребения от още по-ранен период. Те се отнасят към времето на ранния халколит – датират от 4 600 г. преди Христа. В гроб №3 са открити тридесет и едно златни мъниста. Те са най-старото обработено злато в света. Малки са и обикновени на вид, но са дело на майсторска изработка.

Инж. д-р Бояджиев обяснява „Наистина става въпрос за обработено злато. Докато в Египет, Шумер има някакви податки за използване на самородните метали, тук говорим за технологично използване. Златото е било стопено, разлято и е бил изработен предмет. Имаме целия технологичен цикъл. Тези най-стари предмети са тридесет и едно мъниста. Всяко тежи по-малко от грам. Носени са от повече от едно поколение халколитни жители. Били са изключително ценни. Човекът, който е погребан с тях, е бил уважен и изпратен с най-скъпото, което е имал. Това показва, че тези хора са имали мислене подобно на нашето. Майсторът, моя колега, преди 6 500 години не се е различавал много от мен. Просто инструментариумът, технологичната му екипировка, е бил много по-беден. Трябва да оценим по достойнство това, което са направили тези хора. Нека отговорим честно и разумно на въпросите, които те са ни поставили, оценявайки по достойнство това, което са направили.“

В символичното погребение от гроб №36 във Варненския некропол са намерени 850 златни предмета, сред които златна диадема, обици, огърлица, нагръдник, гривни, колан, чук-скиптър, бумеранг, пластинки изобразяващи животински фигури. Интересен и озадачаващ с предназначението си е златният астрагал, наричан още ашик.

По всяка вероятност е имал ритуално значение. Нещо като древен зар. Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено по краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. До въображаемото тяло са положени инструменти. Струпването на повече предмети отдясно се тълкува като мъжко погребение, още повече че този гроб повтаря донякъде гробните дарове в гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар-жрец, който е бил и магьоосник – ковач.

Варненският халколитен некропол е използван около 200 години – датира се от 4400 до 4200 г. преди новата ера. Това означава, че 200 години работилниците край варненските езера са работили и са произвеждали сечива и украси. За съвременните изследователи също е важно какво още е намерено, освен металните и златните предмети. Кои от неметалните материали могат да се интерпретират като инструменти за металообработване? Най-разпространен е бил кремъчния инструмент. В некропола са открити кремъчни инструменти с изключителни размери, които на практика не са функционирали. Оказва се, че 10 сантиметра са предостатъчни за дължина на кремъчен нож, стъргалка, шило или дълбачка за обработка на кожи и кости. В общи линии инструментите са били от този порядък. Но древните майстори са демонстрирали технологични възможности. Те са изработили кремъчни пластини много по–големи от необходимия размер, за да покажат уменията си. Възможно е кремъчните ножове да са били с ритуално значение.

Много хилядолетия делят днешния майстор от някогашния му праисторически колега. Колко ли интересно би било, ако съществуваше машина на времето, с която да се срещнем! Все пак – среща има! Древният инструмент предава информация, щом попадне в ръцете на майстор. Предметите носят послание, стига да можеш да го прочетеш. Очаквайте златното послание на магьосника ковач в следващата ни статия. С инженер д-р Йордан Бояджиев ще продължим по златните стъпки оставени от древният жрец – владетелят на някогашните крайезерни варненски земи. Със сигурност той е бил велик маг, щом е успял да омагьоса времето и все така царствено да продължи пътя си през него.

Автор: Екатерина Митева

Снимки: “БГ История” (ТВ “Черно море”)