Непознатата Гръцка махала (V част)

“Непознатата Гръцка махала” е част от поредицата “Варна през вековете”, която ще ви представяме. В нея ще ви срещаме с познати и непознати кътчета от Морската столица, ще ви запознаваме с тяхната история и ще се опитваме да разгадаем възможностите, които крие бъдещето им.

В малките улички, напречни на бул. „Приморски”, които повтарят отчасти извивките на старите улици в Гръцката махала, са запазени няколко интересни за туристите паметници: Домът на моряка, възрожденски градски къщи, както и зданието на първата Благотворителна болница в България „Параскева Николау”. В района е била и къщата на Янка Желязкова – една от малкото българки дами морски капитани. В очерк за смелата варненска една журналистка, уловила особеното излъчване на Махалата и обитателите й, през 70-те години на миналото столетие ще напише: „Все очаквах едно чернокосо момиче да отвори вратата на старата къща в Гръцката махала – така се наричаше най-старата част на Варна, където още се срещат къщи с еркери, в които живеят моряшки семейства. Прозорците на тези къщи са обърнати към морето, за да ги гледат в очакване кога ще завърнат печеловниците…”

Като магнит притеглят погледа ажурните плетеници от ковано желязо през прозорците и по балконите на домовете на Янаки Флори, на фамилията Роде и на италианския консул Асарето. Впечатляващи плетеници от художествено обработено желязо и днес красят някогашната Благотворителна болница – дарение от Параскева Николау.

Къщите на стара Варна запленяват и чужденците. Описвайки града, американският посланик в София (1930 – 1933 г.) Хенри Хауртън Шуейкър ще сподели не само възхищението си от невероятната природа край залива и очарованието на варненки, но и омаята си от енигмата на тукашните къщи: „Типът на старите къщи, на които долната част е каменна, а горната от дъски, имат една особена архитектура и човек никога не се уморява да ги обхожда, наблюдава и мечтае върху тяхната чудна превратност в историята…”

На пресечката на Приморския булевард с ул. „Параскева Николау” пред старинната каменна сграда на старата дарителска болница, приютила днес единствения на Балканския полуостров Музей за история на медицината.

Превърнатата днес в музей болница е издигната около 1868 – 1869 г. Наречена е на името на щедрия благороден варненец Параскева Николау, осигурил сумата за построяването й.

В писмо от 21 юни 1851 г. до митрополита Порфирий и „най-почтените и полезни господа старейшини, първенци на родната бащиния Варна”, благодетелят споделя „Сметнах за добре да построя една болница в моята родина, определяйки за построяването и обзавеждането й около 100 000 гроша.” Друга сума – дарение за всекидневните разходи на болницата, той съобщава, че се готви да депозира за олихвяване в морска финансова къща. Посочил е и най-подходящото според него място в града, което следва да се откупи за изграждането на болницата. С увлечение излага и идеите си за нейния устройствен план и дейност. За връзка между общинарите и себе си по осъществяването на проекта предлага друг патриот на града – своя „добросърдечен съотечественик Панайот Хр. Варненецът от Галац”, който движен от родолюбиво усърде сам щял да дойде във Варна да види всичко отблизо.

Преди да бъде превърната в Музей за история на медицината, сградата на старата дарителска болните претърпява редица метаморфози. Тя последователно давала покрив на сиропиталище, на градска амбулатория за венерично болни и пристанищни проститутки, на лазарет за италиански и френски военни, на курортен дом, арест, склад, химическа лаборатория.

Снимка: trivago.bg