“Непознатата Гръцка махала” е част от поредицата “Варна през вековете”, която ще ви представяме. В нея ще ви срещаме с познати и непознати кътчета от Морската столица, ще ви запознаваме с тяхната история и ще се опитваме да разгадаем възможностите, които крие бъдещето им.
В Гръцката махала се намира църквата „Св. Богородица Панагея“, най-старата от действащите църкви в града, наричана „Малката Богородица”. В лявата страна на предхрамието, или нартиката, е погребан починалият на 28 октомври 1875 г. варненски духовник архимандрит Филарет. 
Братя Шкорпил изказват предположение, че в „Малката Богородица” би могъл да е гробът на Владислав Варненчик. Църквата е от началото на XVII век. Построена е вероятно на мястото на по-стар храм и в типичния за православните храмове в Османската империя от това време стил – полувкопана в земята, за да не доминира над джамиите.
Срещу „Малката света Богородица” е една от безспорните забележителности – частният музеен комплекс „Стара Варна” с богат колекция от фотоси из историята на града и винарната.
Продължавайки все по ул. „Хан Крум” се стига до мястото, където е бил центърът на турсакта крепост, а сега може да се види голям национален паметник на културата – разкритите тук от варненските архелози Римски терми, отнасяни към времето на Антонин Пий (138 – 161 г. преди Христа). Термите са съществен елемент в ансамбъла от важни сгради, оформяли централното ядро на стария Одесос. Смятани за най-голямата обществена постройка от римско време, намерена на територията на днешна България – разкритата им площ е повече от 7000 кв.м. Издигнати са на над 20 м. от тогавашното улично ниво. Захранвали ги от термални минерални извори в района, активни и до днес. Те са свидетелство за богатството и благосъстоянието, на които се е радвал градът през римската епоха. Освен зона за различни приятни занимания – спортуване, плуване, масажи и пищни празненства и пиршества, били и своебразен клуб за срещи и обсъждане на важни лични и обществени дела.
По архитектурното си решение термите на Одесос напомнят аналогични обществени бани, строени в Рим от Каракала и Диоклециан. Най-високата им покривна част е 18 м. Старите варненци я наричат „Аспаруховата кула” и вярват, че от нея започват подземни коридори към други части на града. Проучван от няколко поколения варненски археолози, планът на термите е най-подробно разчетен: банската постройка е симетрична, с два входа от север и широки мраморни стълби, които водят към съблекалните – аподитерии. Технолохията на градежа й е специфична – редуват се каменен зид и пет-шест реда плътни глинени тухли. Вътрешните стълби и сводовете на вратите са оформени от огромни каменни блокове. Украсата на помещенията – фригидарий (зала за къпане със студена вода), тепидарий (зала за къпане с топла вода) и калдарий (зала за къпане с гореща вода), била от богати мозаечни пана, декоративни мраморни фрагменти, статуи, колони и капители.
По традиция, робите, придружаващи господарите си, оставали обикновено в аподитериите, за да пазят дрехите и скъпоценностите. Това изглежда не винаги е било така, понеже в канализацията на термите при разкопки през 60-те години на ХХ век са намерени не малко накити – ефектни обеци, игли за коса, малки брошки и медальони, елегантни гребени и други, загубени от знатните патрицианки, докато освежавали красотата си мраморните басейни, пълни догоре с целебна и разхубавяваща минерална вода.
Във фригидария и тепидария посетителите се подготвяли за основното изкъпване, което се извършвало в калдария, или залата за къпане с гореща вода. Последователността на процедурите целяла да се подготви тялото за горещия въздух и водата в калдария. В него е имало три басейна, два от които били разположени по надлъжните стени. Те са били непосредствено свързани с котелните помещения, където се загрявала водата.
Големите терми на Одесос са имали нужда от огромно количество вода. По време на разкопките северно от най-голямата зала в термите – т.н. палестра, е била открита вкопана в земята цистерна, измазана с водонепропускащ хоросан, в самата сграда пък са открити каменни корита на водопровод. В стените личат керамични тръби. Тяхната задача е била да отвеждат водата до чешмите и басейните. Рационално разработен отоплителна система подгрявала двойния под и отвеждала топъл въздух към горните етажи. В галериите покрай термите складирали огромно количество дърва, нужни за всекидневното затопляне. В префурниума, където били пещите, робите работели при изключително тежки условия.
Банските помещения, както и залите, съгласно римската традиция били ароматизирани, може би с шафран, а може би и с други бладоухания. Шафранът – емблематичното лековито цвете на бог Хермес – навярно е бил предпочитан, понеже римляните вярвали, че има свойствата на противоотрова, придава енергия и стимулира любовните способности. Намазването с благовония ставало след изтриването и измиването на запотеното тяло, в помещението за масажи. Откъм външната му страна банското съоръжение на Одесос било оградено със закрити галерии, пейки и магазини.
/Следва продължение/
Снимки: bg.wikipedia.org, varna.info.bg, svatbavarna.blogspot.com
Varna Point 