“Варна по време на Османското владичество” е част от поредицата “Варна през вековете”, която ще ви представяме. В нея ще ви срещаме с познати и непознати кътчета от Морската столица, ще ви запознаваме с тяхната история и ще се опитваме да разгадаем възможностите, които крие бъдещето им.
Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение.
Градът е опасан от крепостни стени и кули, има изградени 4 силни форта и 17 джамии, които със своите минарета определят силуета му. Улиците са тесни, криви, мръсни, липсва канализация. 
По-голямата част е застроена с дървени къщи, типични за Средиземноморието. Рядко се срещат български възрожденски къщи. До голяма степен този факт се дължи на малобройното българско население, а така също, че във Варна българската махала започва да се изгражда едва след 1867 г. Има малко запазени къщи от т. нар. пловдивски тип. От този период са реставрираните къщи на Зейнет бей Хюсню Пашаолу (сегашната сграда на Съюза на архитектите), Хрисостому Хаджиоглу (Етнографския музей), Домът на художника, Домът на младоженците и някои други.
До Освобождението истински архитектурни паметници няма, като изключим къщата на варненеца Янаки Флори на ул. „Батенберг” 41. Изградена е по проект на неизвестен италиански архитект. Лицето на сградата е с подчертано плитък ризалит. Големият обем на сградата е детайлиран с плитки релефни форми, което я прави строга, монументална със силно емоционално въздействие. Построена е през 1865 г.
Отпреди Освобождението са храмът „Св. Никола“ (1865) и болницата „Параскева Николау” (1869). Двете сгради са построение от първия варненски архитект Янко Константинов – Костанди със средства, дарени от богатия търговец Параскева Николау.
Внимание заслужават и турските крепостни стени, врати и укрепления, изградени под ръководството на инженер Пепе Мехмед паша в периода 1832 – 1837 г. Създадени са по заповед на султан Махмуд II на мястото на разрушените след руско-турската война от 1828 – 1829 г. от руснаците стари крепостни стени.
Турските крепостни стени са описани и документирани от редица изследователи – австрийския дипломат Венцел фон Брьонер, немския Молтке, руския военен кореспондент Д. Тепляков, Херман Шкорпил, Александър Кузев и др. За съжаление те са изцяло съборени след Освобождението по силата на Санстефанския договор и последвалия го Берлински конгрес. Не е проявена далновидност и не са запазени части от крепостните стени като исторически паметник. Останки от тях могат да се видят на ул. „Александър Дякович” и част от укреплението на „Кадир Баба” – „Погребите”.
Дълго време след Освобождението е запазен барутния погреб на вътрешната крепост „Кале ичи”, т. нар. Барутхане. Съборен е през 1908 г., а на негово място е построена сградата на Варненската търговско-индустриална камара, днес там се намира Щабът на ВМС. По този начин и последният спомен от турските крепостни стени изчезва.
До 1878 г. градът се формира около три обществени центъра – площад „Мусала” („Независимост”), площад „Ченгене пазар” (дн. пл. „Екзарх Йосиф”) и площад „Балък пазар” („Сан Стефано”). Около тях са построени
множество дюкяни, кръчми, кафенета, работилници, но няма сгради с архитектурни качества. На главния площад „Мусала” се намират най-важните обществени сгради. Това е турската община (Белидие хаане), построена през 1870 г. и просъществувала до 1957 г., когато на нейно място е построена сградата на Градския народен съвет (дн. Окръжен съд) и конакът (дн. Държавен архив), построен през 1860 г.
В миналото водоснабдяването на града става чрез обществени чешми, изградени по улиците и площадите. Някои от чешмите имат висока архитектурна стойност. Особено ценна е несъществуващата днес чешма паметник, изградена на площад „Мусала” през 1834 г. в чест и за възхвала на възстановителя на града султан Махмуд II. Тя е била мраморна, висока близо 10 м. През 1927 г. чешмата е демонтирана поради изграждането на Драматичния театър. Днес във Варна съществува инициативен комитет, чиято основна задача е възстановяването на чешмата на Махмуд II. Естествено на ново място, но със същия външен вид. Сред идеите, които са обсъждани е възможността чешмата да бъде пресъздадена на територията на Варненския археологически музей или направо в Морската градина. Но все още идеите за този проект са в процес на обсъждане.
Има още няколко чешми с архитектурна стойност. Една от тях е Скеле капусу чешме (Пристанищната чешма). Предната част на тази чешма днес е вградена в стената пред северните морски бани и впечатлява с изящните си форми. Друга подобна е Чешмата със слънцето. Тя се намира пред зала „Съединение”. През 1925 г. е преместена в Морската градина в алпинеума, а през 1958 г. е разрушена.
Ето как описва Варна личния секретар на княз Фердинанд Робер дьо Бурбулон, посетил града през 1888 г., в своята книга „Български дневници”: „Варна е безразборно застроен град, без растителност, но твърде живописен, разположен е върху варовикови скали, които рязко се спускат към пристанището. Във високата част на града се забелязват хилава градинка, мръсни казарми и големи учебни заведения, всичко това грозно, пресъхнало и прашно, дребни акации пред ниските къщи и осеяни с ями улици от камениста трамбована пръст. Но по главната артерия, която слиза към пристанището, и на самото пристанище, удължено от дървен вълнолом, цари специфичното оживление за морски град и е пълно с амбулантни търговци, хамали, бедняци. Черно море е съвсем сиво и е ограничено от тъжни зъбери, над които се възнася фарът.”
/Следва продължение/
Снимки: touristlocator.com, bulgariatravel.org, publishing-su.blogspot.com
Varna Point 