“Архитектурното наследство в нормативната ни база” е част от поредицата “Варна през вековете”, която ще ви представяме. В нея ще ви срещаме с познати и непознати кътчета от Морската столица, ще ви запознаваме с тяхната история и ще се опитваме да разгадаем възможностите, които крие бъдещето им.
Снимка: stroitelstvo.info
Архитектурното наследство е важна част от културното-историческото наследство на всяка държава. То обхваща нематериално и материално, недвижимо и движимо наследство. Архитектурните обекти и комплекси спадат към недвижимо културно-историческо наследство. Опазването им е процес, който включва в себе си издирване, идентификация, документиране, консервация, реставрация и социализация. Паметниците представляват съвкупност от автентични материални свидетелства за човешко съществуване и дейност, които принадлежат неразделно към средата, в която или за която са създадени.
Законодателството е сред важните условия за съхраняването на културното и архитектурното наследство. Проблемът за защитата и опазването на културното наследство се третира от текстовете в Конвенцията за защита на световното природно и културно наследство. Тя създадена от Генералната конференция на ЮНЕСКО, влиза в сила в края на 1975 г. и действа в повече от 160 страни от целия свят. България е подписала международните конвенции, страна е по тях и е задължена да ги спазва. Освен това у нас действа и специфично законодателство, което включва текст от Конституцията на Република България, който предписва, че: „Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и културното наследство. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.” Освен на Конституцията у нас, в това отношение можем да разчитаме и на новия Закон за културното наследство, който е приет през 2009 г. Неговата основна цел е да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, за устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности. Проблемите за архитектурното наследство и неговото съхраняване са третирани в много текстове на новия закон.
В първа и втора глава се уреждат проблемите на обхвата, държавната политика и системата за опазване на културното наследство. Също и ролята на различните органи за ефективното провеждане на тази дейност: на Министерството на културата и неговия министър, на инспектората за опазване на културното наследство, на кметовете и общинските съвети, на Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Задача на министъра на културата е да предоставя статут на недвижими културни ценности и прави предложения за вписване на недвижимите културни ценности в Списъка на световното наследство. Инспекторатът за опазване на културното наследство контролира за спазването на този закон. А кметовете на общините организират и координират политиката по опазване на културното наследство на територията на общината. Така би трябвало да се осъществява директна връзка с местната власт, която има пряко отношение към паметниците и тяхно съхраняване.
Законът третира и функциите на НИНКН – като държавен културен институт с национално значение, с научноизследователски и експертни функции в областта на недвижимото културно наследство; проблемите на издирването, изучаването и опазването на паметниците на културата и връзките на Министерството на културата с общините и други държавни и обществени органи. Уредени са и случаите, когато при строителни и благоустройствени работи се открият находки, както и изискванията към собствениците за поддържане на паметниците в добро състояние, за осигуряване на достъп до тях, за реставрационните и ремонтните работи, както и за разходите по тях. Според чл. 19 от закона, институтът подпомага Министерството на културата и неговия министър при провеждане на държавната политика за опазване на недвижимото наследство, както и в областта на издирването и проучването.
Предвидените мерки създават условия за опазване и развитие на архитектурните паметници, принадлежащи към недвижимото културно-историческо наследство. Законовите предписания в тяхната съвкупност осигуряват възможности при активното им прилагане от страна на заинтересованите държавни и местни органи за опазване и развитие на националното и местното архитектурно и културно-историческо наследство.
Законът за устройство на територията, актуализация от юли 2007 г., също третира някои страни на тази дейност.
Според текстовете на закона НИНКН подпомага министъра на културата за провеждане на държавната политика в областта на опазването на недвижимото културно наследство, прави предложенията за обявяване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата, тя определя тяхната категория и режими за опазване. Би трябвало и да взаимодейства с културни институти, с научни и други организации, както и да провежда научноизследователска дейност по издирване и проучване на недвижимото културно наследство и методология в тази област. Изготвянето на комплексни оценки и научно мотивирани предложения за регистрация на недвижими културни ценности също са сред дейностите, които се очаква да бъдат извършвани от НИНКН. Освен това трябва да предлага на министъра на културата да определи режимите за опазване на недвижимите културни ценности, изготвя проекти и планове за управление, становища, експертизи, планови задания, пилотни проекти и др. Както и да извършва специализирано документиране на недвижими културни ценности и дигитализиране на наличната информация, да поддържа националния регистър с националния архивен фонд и информационен център и разбира се, да създава, поддържа, и развива автоматизирана информационна система за недвижимо наследство.
Ако в началото на 90-те години институтът е имал 2000 сътрудници – архитекти, изкуствоведи, инженери и археолози, както и строителни звена за реставрация на сгради и художници за реставрация на икони и стенописи, днес има само 49 сътрудници за методическа работа.
Недостатъчно и безсилни са тези специалисти. Безспорна е нуждата от увеличаването на бройката им, имайки предвид реалното състояние на архитектурните паметници в България. Много от сградите трябва да бъдат отписани от списъците на НИНКН. Но това няма как да се случи, поради липсата на нужни човешки и други ресурси.
Varna Point 